Сушилните съоръжения са проектирани да отстраняват влагата от зърнени култури (които включват пшеница, ориз, ечемик, царевица) чрез изпаряване, което позволява последващото им съхранение. Според технологията за съхранение на зърно, сушенето се извършва при температури под точката на кипене, при определени условия на температура, ниво на влажност и количество въздух.

Процесът на сушене се извършва по време на преминаването на горещ въздух по повърхността на зърнените култури през напречен поток, в сушилнята зърната стават все по-сухи, спускащи се по-близо до основата. Сушилните камери имат специални конусовидни клетки, които позволяват на въздуха да се разпределя равномерно и да поддържа еднаква дебелина на зърното, подложено на процеса на сушене. Всичко това позволява да се постигне оптимална ефективност на сушене и оптимално качество на зърнените култури.

Рециркулацията на въздуха се постига благодарение на големите центробежни електрически вентилатори, които осигуряват:

• ниска скорост на въртене;
• висока динамична ефективност;
• ниски емисии и ниско шумово замърсяване.

Физическият баланс между зърното и топлия въздух, който влиза, му позволява да влезе в колектора, насищайки влагата отгоре, без да се насища отдолу.

Наситеният с влага въздух от върха на кулата се отстранява в атмосферата през канал, разположен в горната част на колектора.

Въздухът в дъното на кулата (въздухът след охлаждане, както и от топлинния генератор участва в последната фаза на сушене; има нисък процент на влажност и температура от 40-60 ° C, абсорбира се и се изпраща към втория топлинен генератор за повторно нагряване и използване в процесите на сушене на зърно в горната част на сушилната кула.

Средната част на сушилната кула играе важна роля – между фазата на депресия и фазата на засмукване е поставена зона за обновяване, където зърното кондензира вътрешната влага на повърхността си, която от своя страна се изпарява в последната фаза на сушене.